English
Контакти
Емисии на вредни вещества във въздуха
В тази част са включени емисии на основни замърсители, разпределени по години на национално и европейско ниво, както и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, разпределени по групи източници.
|
Емисии на вредни вещества във въздуха на национално ниво |
|---|
|
Ключов въпрос Изпълняват ли се международните ангажименти на Република България за намаляване на емисиите на вредни вещества във въздуха? |
Ключови послания
Ангажиментите на Република България по Директива 2001/81/ЕО и по Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) за нивата на емисиите на SO2, NOx, NMVOC и NH3 за 2018 г. са изпълнени.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
Съгласно законодателството на ЕС – Директива 2001/81/ЕО за националните тавани за емисиите на някои атмосферни замърсители, държавите-членки са задължени да постигнат към 2010 г. и впоследствие да не надвишават национални тавани за общите емисии на определени замърсители – серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк.
Съгласно Гьотеборгския протокол към КТЗВДР, страните по него също имат за задължение да постигнат определени тавани за посочените по-горе замърсители.
За осигуряване на прилагането на Директива 2001/81/ЕО и на задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС, както и на основание чл.10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е приета Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух. Документът е приет от Министерски съвет с Решение № 261/ 23.04.2007 година. Тази програма предвижда прилагането на мерки за намаление нивата на емисиите, в резултат, на което да се постигнат посочените по-долу национални тавани, с отчитане прилагането на Директива 2001/81/ЕО.
|
Атмосферни замърсители |
Емисии през 2018 г. |
Ангажимент по Директива 2001/81/ЕО |
Ангажимент по Гьотеборгски протокол към КТЗВДР |
Цели по Националната програма, приета с Решение №261 на МС от 23.04.2007 г. |
||
|
2010 г. |
2010 г. |
2010 г. |
2015 г. |
2020 г. |
||
|
SOx (като SO2) |
89 |
836 |
856 |
380 |
300 |
250 |
|
NOx (като NO2) |
97 |
247 |
266 |
247 |
247 |
247 |
|
NMVOC |
73 |
175 |
185 |
175 |
175 |
175 |
|
NH3 |
45 |
108 |
108 |
108 |
108 |
108 |
Оценка на индикаторите
От представените в таблицата данни е видно, че към 31.12.2018 г. общите нива на емисиите на SO2, NOх, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО, Гьотеборгския протокол към КТЗВДР и целите по Националната програма за 2020 г.
|
Емисии на основни замърсители във въздуха на национално ниво и европейско ниво за периода 2000 – 2018 г. |
|
Ключов въпрос Какъв напредък е постигнат в намаляването на емисиите на основните замърсители на въздуха? |
Ключови послания
През периода 1990 г. – 2018 г. емисиите на серни, азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди на национално ниво намаляват.
Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 30% от 23 kt през 1990 г. до 30 kt през 2018 г. основно от емисиите на битовия сектор.
Няма значителна промяна на емисиите на ФПЧ2,5 и ФПЧ10 през 2018 г. спрямо 2017г.
Референция към съществуващите концепции и стратегически документи
|
Дефиниция на индикатора
През 2012 г. Гьотеборгския протокол се изменя и за 2020 г. освен тези четири замърсителя SO2, NOх, NH3, NMVOC определя и тавани за първичните емисии на фини прахови частици (ФПЧ2.5). Целта е да се ограничат емисиите на замърсителите на въздуха, които са прекурсори на озон и прахови частици, както и на тези, които допринасят за вклисляването и еутрофикацията на екосистемите. Индикаторът проследява тенденцията на емисиите в периода 1990 г. – 2018 г
Оценка на индикатора
Фиг. 1. Емисии на основни замърсители на национално ниво
В периода 1990 – 2018 г. емисиите на основните замърсители намаляват, с изключение на ФПЧ2.5.
Емисиите на SO2 намаляват с 92% за 2018 г. в сравнение с базовата 1990 г., което основно се дължи на намалените емисиите от ТЕЦ.
Емисиите на NOx намаляват с 66% за периода 1990-2018 г., което основно се дължи на редуцираните емисии от топлоелектрическите централи и в по-малка степен на намаление на емисиите от автомобилния транспорт.
След резкия спад на емисиите на NMVOC през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2018 г. В сравнение с базовата 1990 година емисиите намаляват с 87%, което се дължи на намалената употреба на разтворители.
За периода 1990-2018 г. емисиите на NH3 намаляват с 61% – от 115 до 45 kt. Причината е в намаляване на емисиите от селското стопанство.
Увеличението на емисиите на ФПЧ2.5 в периода от 1990 г. до 2018 г. от 23 kt до 30 kt се дължи основно на нарастването на емисиите от изгарянето на горива в битовия сектор.
.
Фиг. 2. Емисии на основни замърсители на европейско ниво[2]
Антропогенните емисии на основните замърсители намаляват значително в периода 1990 – 2017 г. в страните-членки на Европейската агенция:
|
Емисии на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2018 г. |
|
Ключов въпрос Как се разпределят емисиите на вредни вещества във въздуха по групи източници за 2018 г.? |
Ключови послания
През 2018 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 10 хил. тона в сравнение 2017 г. - от 49,62 kt до 39,37 kt.
Битовото отопление продължава да е основен източник на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 за 2018г.
Дефиниция на индикатора
Индикаторът представя националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по ръководството на EMEP/EEA[3] г. и по “Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха”, утвърдена от министъра на околната среда и водите за 10 групи източници на емисии* и обхваща следните вредни вещества: серни оксиди (SОХ), азотни оксиди (NОх), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH3), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH), диоксини и фурани (DIOX), фини прахови частици (ФПЧ10) и някои др. специфични замърсители.
Разпределение на емисиите на основните атмосферни замърсители по групи източници на емисии.
Оценка на индикатора за 2018 година
|
Групи източници на емисии |
SОx * (x 1000 t/y) |
NOx** (x 1000 t/y) |
NMVOC (x 1000 t/y) |
NH3 (x 1000 t/y) |
CO (x1000 t/y) |
Hg t/y |
Cd t/y |
Pb t/y |
РАН t/y |
DIOX g/y |
ФПЧ10 (x 1000 t/y) |
ФПЧ2,5 (x 1000 t/y) |
|
№1 ТЕЦ |
39.37 |
17.70 |
0.07 |
0.00 |
1.43 |
0.140 |
0.060 |
0.87 |
0.0001 |
11.82 |
0.34 |
0.34 |
|
№2 Битово горене |
5.16 |
3.06 |
19.46 |
2.11 |
143.44 |
0.051 |
0.424 |
1.59 |
14.25 |
27.27 |
24.04 |
23.39 |
|
№3 Горивни процеси в индустрията (в т.ч. производство на енергия) |
8.01 |
6.81 |
0.17 |
0 |
2.13 |
0.507 |
1.05 |
67.94 |
0.00004 |
6.63 |
0.89 |
0.09 |
|
№4 Негоривни производствени процеси |
30.40 |
1.37 |
5.69 |
3.12 |
15.86 |
0.034 |
0.137 |
1.78 |
0.33 |
2.06 |
9.45 |
1.58 |
|
№5 Добив и преработка на изкопаеми горива |
4.11 |
1.73 |
9.33 |
0.01 |
0.601 |
0.030 |
0.030 |
0.030 |
0 |
0.034 |
1.24 |
0.21 |
|
№6 Използване на разтворители |
0.0034 |
0.02 |
14.91 |
0 |
0.6453 |
0.0001 |
0.09 |
0.90 |
0.0041 |
0.0012 |
1.11 |
0.84 |
|
№7 Пътен транспорт |
0.04 |
39.79 |
8.37 |
0.76 |
53.64 |
0.016 |
0.006 |
1.170 |
0.2242 |
1.67 |
3.08 |
2.49 |
|
№8 Друг транспорт |
1.69 |
12.23 |
1.51 |
0.001 |
47.76 |
0.002 |
0.0027 |
0.0120 |
0.0126 |
0.02 |
0.54 |
0.52 |
|
№9 Третиране и депониране на отпадъци |
0.002 |
0.013 |
1.82 |
1.46 |
0.14 |
0.052 |
0.004 |
0.029 |
0.0001 |
5.23 |
0.36 |
0.36 |
|
№10 Селско стопанство |
0 |
14.22 |
11.91 |
37.18 |
0.03 |
0.00005 |
0.0003 |
0.00 |
0.0009 |
0.19 |
6.52 |
0.43 |
|
Общо*** |
88.78 |
96.95 |
73.25 |
44.64 |
265.65 |
0.83 |
1.81 |
74.30 |
14.82 |
54.92 |
47.58 |
30.26 |
Източник: НСИ и ИАОС
- Топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) са най-големият източник на серен диоксид – 44% от общото емитирано в страната количество; През 2018 г. емисиите на серен диоксид от всички големи горивни инсталации намаляват с 10 хил. тона в сравнение 2017 г. - от 49,62 kt до 39,37 kt.
- Основните източници на азотни оксиди са пътният транспорт - 41%, топлоелектрическите централи (вкл. рафинерии) - 18%, друг транспорт 13% и селско стопанство (най-голям дял има използването на неорганични азотни торове) – 15% .
- Селското стопанство емитира 83% от общото количество амоняк. Друг основен източник са негоривните производствени процеси - 7%
- Основен антропогенен източник на NMVOC е битовото изгаряне - 27% от общото емитирано количество за страната. Друг основен източник са използваните разтворители - 20%
- Битовото отопление е основен източник на фини прахови частици, с 51% емисии от общото количество ФПЧ10 и 78% от ФПЧ2.5, изхвърляни в атмосферата. Другите източници на ФПЧ10 са негоривните производствени процеси (основно от асфалтиране) и селското стопанство. За ФПЧ2.5 другия основен източник е пътния транспорт – 8%.